
Едно голямо златно съкровище, намиращо се на морското дъно около Несебър или Емона е все още ненамерено. Според преписка от 1623 година, писана от монах във островния манастир “Св. Анастасия” край Бургас:
"През 1623 г. казаци с 17 “чайки” опустошиха Агатопол през месец юли и след това Созопол и манастира на Продром, който се намира на големия остров. Щом като вързаха калугерите на манастира, слязоха с тях в Созопол и пленявайки много [хора] се отправили с тях към околните села, които опустошили. Между които и селото Св. Никола, [което] се намира на отсрещния бряг. Пак се върнали в пристанището на Созопол, където беше и църквата, и взели каквото намерили там. Заминавайки, между Созопол и Месемврия се преобърнали лодките им поради бурята и се удавили всички в тях, освен един капитан, който излязъл на отсрещния бряг на Хемус."
Тази статия не е за заграбения товар с предполагаемото злато, за него може да прочетете тук.
Ще се опитам да дам малко повече информация за самата лодка с която е пренасяно. А именно казашката "Чайка", която много често е обвивана в митове, разказвани дори от учени. През 1820 година френския морски историк Монжери в книгата "За подводното мореплаване и войната" пише:
"Запорожките казаци ползват гребни съдове, способни да се движат под вода и да преодоляват големи разстояния. А когато се появят на повърхността на морето да поемат в обратна посока с помощта на платната"
Естествено, това описание най-вероятно е силно преувеличено...
Ето какво се знае със сигурност за митичната лодка "Чайка":
- Превземането на Кафу - 1616 г.
Безпалубна, плоскодънна, не рядко монолитна, най-често гребна. Сравнително лека, бърза. От една до няколко мачти. 10 - 15 чифта гребла с по двама гребци на гребло. "Кормилна уредба" на носа и кърмата, което я прави изключително маневрена. Капацитет на екипажа от 40 до 70 души. Лодка с приблизителни размери - дължина около 18 м, широчина от 3,6 м, височина от 1,6 метра, изработена предимно от дъб. Въоръжена най-често с четири или шест оръдия, калибър 30 mm. Използвана от Запорожките казаци през 16-ти, 17-ти век, наред с по-големите "Бидак". На борда е имало всичко нужно за сериозни морски пътувания и битки.
Извън борда за увеличаване на стабилността и плаваемоста са закрепени "кранци" от дървесина или снопове тръстика с диаметър около 60 сантиметра. Това позволява след укритие в блато или река, моряците да потопят лодката за да се укрият в случай на опасност. Така лодката получава неутрална плаваемост, и се държи на повърхността в "наводнено" състояние.
Има няколко теории за произхода на името "Чайка":
- От турската дума šaika, което в превод е лодка.
- От птицата чайка - заради своята лекота, бързина и маневреност.
- От татарската думата "каик" "чаик", което означава "кръгла лодка" - маневрена, повратлива, върти се в кръг.
- От староруската дума «шайка», която и днес означава група от хора със собствени правила и закони, често несъответстващи с общоприетите в държава в която се намират.
Конструкция
Като основа за изграждане на чайките е дъбов или върбов кил с дължина около 15 м. Оребрява се докато чайката не достигне 20 метра дължина и 3,6 метра ширина (до носа около 1,6 метра). Бордът е изработен от дъбови или борови дъски с дължина от 320 до 380 cm, здраво заковани една за друга. Греблата са обикновено 10 - 15 чифта. Забележително е, че чайките са с две кормила - отпред и отзад. Това значително ускорява маневреността и обръщането, за промяна на курса е достатъчно просто да се започне гребане в другата посока.
Палубата отсъства. За гребците в лодка са изграждани пейки (по двама души за гребло). Извън борда на лодката са били поставяни "кранци" от липа, лико, дива череша или вързана на снопове тръстика. Това увеличава плаваемостта и позволява да се задържат на повърхността, дори когато е пълна с вода. Ползвали се и за защита на екипажа от ниско летящи куршуми, както и като буфер при акостиране.
Платната са се използвали само като допълнително задвижване, когато има попътен вятър. Складираните мачти се поставят и при засада, когато трябва безшумно да се приближи врага.
Скоростта на чайката е значителна 13 — 15 км/ч. В историята е описано пътуване за 36 -40 часа, от устието на Днепър до Анадола.
"Чайките" на море
.. и в настояще време по 30, 40 дори 50 еднодръвки се спускат ежегодно в морето и в мащабни битки причиняват жестоки поражения по бреговете на Черно море, което става съвсем необитаемо, с изключение на няколко места - защитени крепости. В морето нито един кораб, колкото и велик и добре въоръжен да е той, не се намира в безопасност, имащ нещастието да се срещне с "Чайките", особено в тихо време.
Казаците са толкова смели, че не само при равни сили, но и двадесет "чайки" не се боят от тридесет галери на падишаха, както може да се види всяка година в действителност.
- Нападение на турска галера. Рисунка от 1900 г
Чайките и Запорожките казаци са били широко използвани за бързи атаки и отстъпление срещу враговете. Има случаи на дълги походи до и по бреговете на Босфора:
- През 1515 г. - Чайките на Запорожките казаци /32бр/ направи пробивна за превземането на Очаков.
- 1576 и 1590 година правят успешен пробив на Синоп и Трабзон.
- 1606г. - казаци нападнат Варна.
- 1608г. - нападението на Перекоп.
- 1609г. - нападението над устието на река Дунав.
- 1614г. - Запорожки казаци превземат турския град Синоп и Трабзон
- 1615г. - изгaрят пристанището на Истанбул
- 1615г. - съвместна кампания на Запорожките и Донските казаци в Азовско море.
- 1616г. - поход до Синоп.
- 1616г. - под командването на Петър Сагайдачног превземат Кафу.
- 1633г. - атакуват Азов, Исмаил, Килия.
- 1637г. - поход в Азовско море.
- 1651г. - 900 казаци в 12 чайки, изземват 3 турски кораба и залавят 600 турци. По пътя обратно към дома ги застига буря и продават много от затворниците.
- 1652г. - 1000 казаци атакували Истанбул, опустошили околните селища и заловили 150 души. На връщане ги застигат десет султански военни кораба, но те успяват да унищожът голяма част от турците и да разпръснат техните кораби. Този факт показва голямо умение за провеждане на морски военни действия.
Важна роля играят във флота на Руско-турските войни от ХVIII век под ръководството на Александър Суворов. Подпомагат и в завземането на Очаков, Измаил, Акерман, Мачин и Бендер...
Споменати в историята
Описвайки Черно море и Тартария, префектът на Кафа Емилио Дортелли Д'Асколи през 1634 година пише за чайките следното:
Ако Черно море винаги е било сърдито още от древни времена, то сега е несъмнено черно и страшно и причината са многобройните чайки, които всяко лято опустошават по море и суша. Тези чайки са дълги, наподобяват фрегати, побират 50 човека, идват с гребла и платна. За да могат да издържат на жестоките бури, около борда са обвързани със слама... На море ни един кораб, без значение колко е голям и добре въоръжен, не се намира в безопасност, ако за нещастие се срещне с тях, особено в тихо време.
Сътрудник на Петър I, вице-адмирал К. И. Крюйс, съшо е оставил записка за чайките:
Казашките лодки нямат палуби, дължина от 50 до 70 фута /15,25–21,35 м/, ширина 20 фута /6,1 м/. Гребла от 16 до 40, съда има кормило на носа и кърмата.
Френския инженер Гийом Боплан, който през XVII век е бил на полска служба и се е занимавал със строителство на крепости е писал:
Казаците строят канута с дължина 60, ширина от 10 до 12 и дълбочина 12 фута. Канутата са без кил, дъното им е съставено от вдълбано дърво - върба или липа, дълго около 45 фута; то е обшивано с дъски, които са с дължина от 10 до 12, и широки 1 фут и приковани една към друга, точно както е в строителството на речните кораби... Дължината постепенно се увеличава към носа: това ясно се вижда от приложената рисунка. На тях може да се видят големи канати от камъш, които са увити с лико или глог, като свързани бъчвички, обхващащи целия борд от кърмата до носа… Казашките канута, имат от всяка страна по 10–15 гребла, по-бързи са от турските галери… Откриват неприятелски кораб или галера по-бързо отколкото турците могат да ги забележат, издигащи се над морската повърхност не повече от 2,5 фута.
Консервирани екземпляри
През 1998 година близо до остров Хортица в долната част на Днепър е открита потънал чайка. Една година по-късно, през 1999-та е била издигната на повърхността. Учените смятат, че възрастта на откритието е на около 300 години. Намерената лодката има дължина от 17,5 метра и може да побере до 50 души. Широчина на лодката - 3.6 m, височината на кърмата - 2.7 m, а височината на борда в средата е не повече от 1.7 m За разлика от повечето казашки лодки от XV - XVII век, открита лодката е построена от най-добрия за онзи момент материал. Частите са направени от дъб, ламперия а другите елементи - от бор. Този набор от материали осигурява здравина и лекота на корпуса. Корабът е имало само 7 чифта гребла (чайките от това време имат по 12 двойки). Към предната част на лодката има място за монтиране на висока мачта (до 10 м височина). При другите казашки кораби платното има спомагателен характер (мачтите са до 4 м). Очевидно е, че тази чайка е била предназначена основно за използване на вятъра.
Според авторите на тази констатация, корабът принадлежи на Днепърската флотилия, а "класическата чайка е повече мит, отколкото реалност"
Реконструкция
Има и случай на създаване на копие на казашка чайка.
През 1990 - 1992 година в Лвов Фирма "Киш" под ръководството на Васил Качмар е построена Чайката "Защита на Благословения". С корабът е прекосена Европа и е участвал в множество регати и морски фестивали.
В началото на 2000 г. в Лвов започва изграждането чайка "Спас", а през 2006 г. чайката заплава.