Скоростта на придвижване на човек под вода без механични средства е обект на изследване главно в две насоки на практическата дейност: при изпълнението на различни диверсионно-разузнавателни задачи и при скоростното плуване под вода, подводното ориентиране и подводния риболов. Световната конфедерация по подводна дейност /CMAS/ е регламентирала следните видове състезания: скоростно плуване с плавници в басейн и в открити води, скоростно плуване под вода в апнеа и с дихателен апарат /в басейн/, подводно ориентиране, подводен хокей и ръгби, подводна фотография и подводен риболов с ранг на европейски, панамерикански и световни първенства.

Несравнима е скоростта, с която може да се придвижва под водата един среден водолаз, който върви по дъното или по-точно „лази”, с тази на един подводен плувец. През 1959 г. в работилницата на ДОСО /Доброволната организация за съдействие на отбраната/ в Бургас и в ТПК „Черни връх”, София, започна изработката на плавници „Шампион” и „Делфин”. С тези плавници се провеждат и първите Републикански състезания по плуване с плавници, плуване под вода в апнеа и подводно ориентиране през 1960 г., а през 1961 г. Българският национален отбор в състав Радан Недялков и Милен Кънев от София, Кирил Лясков от Варна и Георги Манолов от Бургас участва успешно в Международни състезания по подводно ориентиране в Алушта на Крим /тогава СССР/.

Малко известен е фактът, че в Европа ние българите сме дали тон на „модата” удължени плавници. Един от пионерите на подводния спорт в България, талантливият художник Александър Денков, се заема и прави модел на матрица за плавници „Гигант”. В леярска пръст и зъболекарски гипс, на базата на пантоф от италиански плавници „Креси суб” формова пантофа и удълженото перо на плавника. Леководолазната работилница на ДОСО в Бургас изработва първите чифтове „Гигант” през зимата на 1962 г., те са необикновени за времето си по форма – дълги са 63 см и се приемат много добре от леководолазите и особено от състезателите.

Твърде скоро „Гигант” си спечелват славата на най-бързите плавници на международни състезания и търсенето им е голямо. През 1963 г. ЦК на ДОСО решава да прехвърли производството на леководолазни съоръжения от Бургас в Русе, където в работилниците на бившия Флотски арсенал, преминал към ДОСО, функционираше Лодкостроителна работилница. Така новото звено бе прекръстено на Леководолазна и лодкостроителна работилница на ДОСО. Дотук добре, но за зла участ два от камионите, пренасящи машините и имуществото от Бургас в Русе, се запалват при преминаването на Стара планина. Матрицата за „Гигантите” се стопила. Наложило се Александър Денков да прави нова матрица.

Така, след сложни перипетии в края на 1963 г. и първата половина на 1964 г. България започна да произвежда удължени плавници. Те се търсеха от леководолази и състезатели от всички социалистически страни и пет години – до септември 1968 г. бяха хит в Европа. Излизайки в чужбина, състезателите от националния отбор носеха по два-три чифта за продаване или размяна за компаси от Чехословакия или КИ-11 или 13 от Русия /СССР/.

На първото Европейско първенство по подводен спорт в Италия, на езерото Лаго Маджоре през 1967 г., съветският отбор е екипиран с български плавници „Гигант”. В съветското списание „Спортсмен подводник” се споменава – „пришли длинные ласти”, но не се споменава от къде са дошли тези плавници и че става дума именно за българските плавници „Гигант”. Съветският отбор за първи път печели европейска титла. Българският отбор също се представя успешно.

Но още на следващата 1968 г. на Второто европейско първенство по подводен спорт в Алушта състезателите на страната-домакин ни изненадаха. Бяха си направили удължени плавници с титанови ленти – по-дълги и по-леки от „Гигант”. Плуването с тях е трудно и изисква усърдни тренировки, но ефектът е много голям. Появиха се и удължени плавници със стъклотекстолитова арматура. Доказан факт е, че естонският подводен плувец В. Дубровски / пак от публикация в „Спортсмен подводник”/ първи измайсторява такива плавници. Най-добрите плавници на италианската фирма „Креси суб” /„Рондине екстра”/, печелила Купата на Европа от 1956 до 1968 г., са бити.

През 1970 г. „Креси суб” официално се отказва да участва в състезания със свои плавници. „Гигант” също губи позиции. Интересен факт е, че веднага след Второто европейско първенство в Алушта испанската фирма „Нимрод”, чийто президент беше и водач на испанския национален отбор на първенството, още през 1969 г. пусна на пазара удължени плавници без арматура. През същата година аз получих по море от Одеса лист от титанова ламарина с дебелина 0,8 мм и веднага се заех с направата на удължени плавници. За основа използвах най-напред плавници „Креси суб”, а по-късно и „Спиротехник” /„Отари”/. Те станаха сполучливи и аз дълги години плувах с тях, включително и като състезател от националния отбор по подводно ориентиране.

С помощта на преводача на Института по рибно стопанство и океанография – Варна, Михаил Стъкларов /Мишо Попа/, завършил католическа семинария във Ватикана и владеещ 13 езика, написах писмо на фирмата „Креси суб” в Генуа, придружено със снимки на моите модели удължени плавници. За наше учудване получих не само положителен отговор, но и четири чифта плавници „Рондине” от 38 до 46 номер, за да правя опитни образци удължени плавници. В резултат на проучването на пазара, както и от българския пример фирмата „Креси суб” разработи отначало монолитни удължени плавници, а по-късно и такива с пластмасови /сменяеми/ пера. Удължени плавници, включително и с пластмасови пера, пуснаха на пазара фирмите „Марес”, „Лонго суб”, „Технисуб”, „Спора суб” и др

Фабричните удължени плавници се приемат охотно „на въоръжение” и от подводните риболовци. Много важен елемент в процеса на гмуркането е след като са лежали „в засада” на дъното и са получили порив за вдишване /в края на апнеата/, те да могат по най-бърз начин да изплуват на повърхността, за да вдишат живителен въздух. От друга страна, сред състезателите по подводно ориентиране и скоростно плуване с плавници над и под вода голяма популярност добиват изработените със стъклотекстолитова арматура удължени плавници. Поради простотата на изработката и по-малкото си тегло състезателите си правеха сами удължените си плавници. Добре изработените плавници, армирани с титанови стоманени ленти, имат по-дълъг живот от стъклотекстолитовите, като не им отстъпват по скоростни качества.

През 1973 г. по време на Първото световно първенство по подводно ориентиране в Югославия се появиха и моноплавници. Съветската състезателка Надежда Турукало стана световна шампионка, плувайки с моноплавник. Моноплавникът наподобява плавник на делфин или кит. Двата крака се обуват в пантофите на плавника, които са свързани един с друг към общ лист стъклотекстолит със специална форма. Естествено с такъв плавник се плува „делфин”. Във Варна голям майстор на плуване с моноплавник и многократен републикански шампион по скоростно плуване с плавници бе Деян Медникаров, сега доцент доктор капитан І ранг във Военноморското училище.

Текст: Ст.н.с. ІІ ст.д-р инж.Траян Траянов, снимки: Н. Новкиришки

Списание DIVINGBG Брой 02.2009 г.

Публикува се по повод 50-годишнината от основаването на Секция по подводен спорт във Варна и на Републиканската секция по подводен спорт /РСПС/ към ЦК на ДОСО.