Димитър Каймакамов

„Когато пламъците опустошават палубата на кораба, когато вятърът с ураганна сила откъртва капаците на люковете, а водата залива трюмовете, когато машините спрат и корабът престава да се подчинява на руля, когато изгасне последната искрица надежда за спасение и смъртта заплашва хората, по етера над океанските простори полетяват тревожните трели на международния сигнал за бедствие: — SOS. . .SOS. . .SOS!

Те означават: корабът загива, животът на хората е в опасност, необходима е незабавна помощ.

Приемайки този сигнал, корабите изменят курса си и бързат да помогнат на изпадналите в беда хора."

Така Л. Н. Скрягин затрогващо и с чувство на оптимизъм описва използването на сигнала за бедствие и го свързва със съдбата на хората от потъващия кораб.

Началото на нашия век е време на значителни успехи в стоманеното корабостроене, въвеждат се мощни корабни двигатели, усъвършенстват се корпуси и винтове. Всичко това дава възможност значително да се увеличи скоростта на корабите по океанските пътища. Естествена последица е и чувствително увеличеният брой на катастрофите. Вестниците от онова време непрекъснато изнасят сензационни факти за ужасни сблъсквания, пожари, експлозии и безследно изчезване на кораби. Все по същото време започва широкото внедряване на радиото в корабите. Ефирът над оживените корабостроителни пътища започва да гъмжи от сигналите на корабни и брегови радиостанции. Неоценимо се оказва новото съобщително средство в борбата за безопасност на море.

Преди появата на радиото свръзката на корабите помежду им и с брега се ограничавала в пределите на зрителната видимост. Съдбата на кораба след изчезването му зад хоризонта оставала неизвестна до пристигането му в следващото пристанище. Историята на корабоплаването познава много случаи, когато по оживените морски пътища потъвали кораби и загивали хора, без да могат да съобщят за бедственото си положение и да поискат помощ. Внедряването на радиото по корабите се налага главно за повишаване безопасността на корабоплаването, за опазване живота на хората, на имуществото и товара. От друга страна, на корабните радисти става все по-трудно да работят в условията на наситения етер. Всеки работи по своему. Правилниците се ограничават преди всичко в рамките на дадена параходна компания. Няма единни международни правила и норми за работа на корабните и бреговите радиостанции.

Начало на международното регулиране на радиосвръзките поставя Международната радиотелеграфна конференция, свикана през 1903 година в Берлин. Заедно с другите въпроси по организацията на използване на радиосвръзките конференцията се занимала и с установяване на специален сигнал за бедствие на море. До окончателно решение обаче не се стига и въпросът е отложен за разглеждане на следващата конференция. Това става през 1906 година пак в Берлин. Един от главните въпроси на тази конференция е да се установи единен международен сигнал за бедствие. При обсъжданията споровете около структурата на сигнала се затегнали. Спорели представителите на различни страни и на фирми-производителки на корабни радиоапаратури. Въпросът за приоритет на фирмата и свързаната с това реклама разпалвал амбициите.

Представителят на английската фирма за корабни радиоапаратури „Маркони" настоявал да се приеме като международен сигнал за бедствие съчетанието CQD. Това бил радиотелеграфният инициал на тази фирма. По своята структура обаче съчетанието CQD е много близко до сигнала за общо повикване CQ. който означава: „Викам всички" и се използва от корабните или бреговите морски радиостанции за едновременно повикване на останалите кораби. Това е необходимо при предаване на съобщения, които се отнасят до всички, например сведения и навигационни опасности, изменения на метеорологичната обстановка и др. Очевидно е, че при силни смущения сигналът CQD може да се обърка със сигнала CQ и няма да изпълни предназначението си. Предложението на английската фирма е било отхвърлено.

Представителите на CAЩ от своя страна предложили като международен сигнал зa бедствие кодовото съчетание NC. То било взето от Международния сигнален код, използван при зрителна свръзка между корабите, и означава: „Търпя бедствие, необходима ми е незабавна помощ." Това предложение също било отхвърлено, тъй като трябвало да се учреди самостоятелен радиосигиал, който да не се повтаря с други сродни по характер сигнали, използвани при другите видове свръзки.

При обсъжданията представителят на немската радиофирма „Сляби Арко" предложил за международен сигнал инициала на своята фирма SOE. „Слабото място в този сигнал се оказала буквата "Е". Както е известно, по морзовата азбука тази буква се предава само с една точка. При условията на смущения, при далечно приемане или при силно натоварен етер има опасност тази буква от съчетанието да не бъда чута. Тогава било решено буквата „Е" да се замени с втора буква — „S". Така се получило съчетанието SOS — ритмичен отчетлив сигнал, състоящ се от три точки, три тирета и три точки, ясно открояващ се на фона на всякакви други смущения и сигнали, който с лекота се приема дори ако се предава много бързо, с „нервен почерк" и през неравни интервали.

По-късно моряците от различните флоти започват да тълкуват значението на буквите от сигнала, нагаждайки ги към английските фрази; „Save Our Souls („Спасете нашите души"), „Save Our Ship („Спасете нашия кораб") „Send Our Succour" („Елате на помощ), „Swim Or Sink" („Да плаваме или да потъваме"). Появата на сигнала SOS няма нищо общо с трагичната фраза „Спасете нашите души" и подобните й, както погрешно смятат много хора.

При какви обстоятелства и на каква вълна се предава SOS?

Сигналът за бедствие се предава в случай, когато корабът и намиращите се на него хора са застрашени от явна гибел или от друга много сериозна опасност, при която е необходима незабавна помощ. Сигналът зa бедствие трябва да съответства на действителната опасност, на която е изложен корабът. Право да анализира обстановката и произтичащата от нея опасност има само капитанът на кораба. Сигналът за бедствие се предава от корабния радист единствено по заповед на капитана. След като капитанът прецени, че корабът сам, без чужда помощ, не е в състояние да се избави от бедата, заповядва на радиста да предаде с главната радиостанция международния сигнал sa бедствие. Радистът няма право да прави това по свое усмотрение. Сигналът за бедствие се излъчва, за да привлече всеобщото внимание и затова не се адресира до определен кораб.

При предаването на сигнала за бедствие на радиста се дава право да наруши всички параграфи от Правилника за радиосвръзките, включително и до намеса в работата на други радиостанции, само и само да привлече вниманието им върху себе си и да установи връзка с корабите, които могат да окажат помощ.

Като правило корабните радиостанции носят дежурство (вахта) на средни вълни. За да бъде установен определен ред при използването на сигнала за бедствие, прието е той да бъде излъчван на дължина на вълната 600 м. Поради това тази вълна е наречена международна вълна за повикване и бедствие или просто аварийна вълна. Вълната 600 м съответства на честота 500kHz, За да се гарантира още по-голяма сигурност в сигнала, без странични смущения, международният правилник за морските радиосвръзки забранява всякакви предавания в диапазона от 485 до 515 kHz. На честотата 500 kHz корабите могат да се викат помежду си или при необходимост да излъчват сигнала за бедствие. Предаването на всяка друга информация се извършва на други честоти, наречени работни. За да гарантира още по-голяма сигурност в приемането на излъчения сигнал за бедствие, правилникът за радиосвръзките задължава корабните радисти, когато са на вахта, два пъти на всеки час — от 15-та до 18-та минута и от 45-та до 48-та минута — да прекратяват всякакви радиопредавания и внимателно да прослушват честотата 500 kHz за евентуално излъчвани сигнали за бедствие. Тези два триминутни интервала от време се наричат международни периоди на мълчание. Върху специално разграфения циферблат на часовника в радиорубката на кораба тези периоди са означени с червени сектори.

В случаите, когато някоя Корабна или брегова радиостанция не е успяла да завърши предаването на текущата информация до започването на периода на мълчание, тя прекратява работата си за три минути, слуша на честота 500 kHz и след свършването на периода продължава прекъснатия обмен. Разрешава се през време на международните периоди на мълчание работата на работните честоти да продължи при условие, че е осигурено наблюдение на честотата 500 kHz.

Корабен радист, на когото е заповядано да излъчи сигнала за бедствие, не чака настъпването на периода на мълчание. Сигналът се предава незабавно, след като се получи разпореждане от капитана, но повтарянето му през времето на периода на мълчание дава гаранция, че сигналът ще бъде чут от най-голям брой радиостанции.

Радистьт на кораб, който е приел сигнала за бедствие, незабавно докладва на своя капитан. Отговор на бедстващия кораб той дава, след като получи разпореждане от капитана. На корабния радист през време на бедствие се налага да издържа голямо физическо натоварване. Може да се наложи дълги часове непрекъснато да стои на вахта и да поддържа връзка с голям брой радиостанции. Често от мъжеството и самообладанието на корабния радист зависи съдбата на хората, кораба и товара. Колкото по-бързо радистът успее да се свърже с останалите кораби и да съобщи за бедственото положение на своя кораб, толкова по-бързо ще бъде оказана жадуваната помощ. При такива случаи радистьт е единственото свързващо звено между бедстващия кораб и идващите към него на помощ кораби. Той единствен знае какво става в ефира по това време, пръв научава колко и какви кораби са отговорили на сигнала за бедствие, кои бързат да се притекат на помощ, колко далеч са тези кораби, какви са възможностите за спасение.

Корабният радист няма право да сподели с никого сведенията за състоянието на кораба, за мерките по ликвидиране на аварията, за изгледите за спасение. Целият радиообмен, свързан с бедствието, се докладва непосредствено на капитана на кораба. Радистьт на бедстващия кораб стои на своя пост до последния миг. При заповед от капитана за напускане на кораба радистът напуска кораба заедно с капитана, като взема със себе си служебния дневник на радиостанцията и други важни документи, свързани с нейната работа.

В действителност при бедствие радистът не предава съответния сигнал. От момента, в който корабът попадне в застрашено положение, ако не се намира в радиорубката, радистът е длъжен веднага да се яви там и да подготви апаратурата за незабавно действие. Получил разпореждане от капитана за предаване на сигнала за бедствие, радистът незабавно пристъпва към предаване на т. нар. сигнал за тревога. Това са 12 тирета, предадени в течение на една минута, като продължителността на всяко тире е 4 секунди, а паузата между тиретата — една секунда. Целта на сигнала за тревога е да предизвести радистите на останалите кораби за предстоящо предаване на сигнала за бедствие и следващите след него данни за бедстващия кораб.

Предаването на сигнала за тревога може да стане на ръка, с помощта на морзов ключ или автоматично от специално устройство. При ръчно предаване необходимо е да се спазва точно продължителността на тиретата и паузите между тях. Това има значение за приемането на сигнала от другите кораби. Предаването на тиретата се контролира по секундната стрелка на специално разграфените четирисекундни сектори върху циферблата на часовника в радиорубката. Часовникът е поставен така, че радисгьт да го вйжда добре от работното си място. В действителност повечето от корабите са снабдейи с автоматично устройство за предаване иа сигйала за тревога, което спазва точно големината на тиретата и интервала между тях. Това устройство се нарича аутокей (от английските Думи auto —; автоматичен и key — ключ).

След сигнала за тревога се излъчва сигналът за бедствие SOS и съобщението и бедствие, с което се указва името на бедстващия кораб, точните му координати, а така също кратки сведения за характера на бедствието, състоянието на кораба и вида на очакваната помощ. Препоръчва се, ако обстановката позволява, сигналът за тревога да бъде отделен от сигнала за бедствие с двеминутен интервал. Това също има своето значение за приемащите кораби.

Сигналите за тревога и бедствие се излъчват с главния корабен предавател, тъй като неговата мощност е най-голяма. При повреда на главния предавател сигналите се предават с аварийния корабен предавател.

Колко радисти има на борда? Това зависи от големината на кораба и от далечината на плаване. Големите пътнически кораби имат по трима радисти, а no-малките — nо двама или един. Търговските кораби като правило плават с един радист на борда. Когато корабът е само с един радист, дежурство на радиостанцията се поддържа общо осем часа за денонощието. Тези часове са разпределени по специално международно разписание. Разпределението на часовете зависи от района на земното кълбо, в който плава корабът. В разписанието часовете за дежурство са указани по Гринуич. Всички кораби, плаващи в даден район — например в Средиземно море, — включват радиостанциите си в определените по разписанието часове. Разбира се, корабът има право да включи радиостанцията и през всяко друго време извън разписанието ако това е необходимо.

Как е осигурено приемането на сигнала за бедствие, когато радистьт е свободен от дежурство? Кой ще го предупреди за предстоящо излъчване на сигнал за бедствие? Това се прави от специално автоматично устройство, наречено аутоаларм (от английските думи auto — автоматичен и alarm — тревога). Аутоалармът е напълно самостоятелен и работата му не е свързана с действието на останалите радиоустройства. Състои се от приемник, избирателно устройство и сигнално-звукови устройства. Предназначението на аутоаларма е да предупреди радиста, когато той е свободен от дежурство, че предстои да бъдат излъчени сигнал и съобщение за бедствие от бедстващ кораб. Привеждането на аутоаларма в действие става от сигнала за тревога, който се предава на аварийната вълна 600 м и предшества сигнала за бедствие. Приемникът на аутоаларма е настроен непрекъснато на тази вълна и приема всички сигнали, излъчвани тук независимо от техния характер и предназначение. За да не се задейства устройството „по погрешка" под въздействието на най-различни други сигнали, т. е. за да може аутоалармът да „заработи" само на приет сигнал за тревога, има избирателно устройство. То е устроено така, че от всички други сигнали избира само тирета с определена продължителност и включва сигнално-звуковите устройства след приемането на четири последователни тирета с продължителност четири секунди и пауза между тях от една секунда—тиретата за сигнала за тревога. Дванадесетте тирета на този сигнал са предвидени за по-голяма сигурност. Сигнално-звукови устройства има в радио-рубката, на капитанския мостик и в каютата на радиста. След като сигналът за тревога бъде приет, сигналните устройства „повикват" в радиорубката радиста за приемането на сигнала и съобщението за бедствие, следващи сигнала за тревога. Двеминутният интервал между тях е предвиден именно за тази цел.

Сега в морската радиослужба е установен комплекс от специални сигнали, предшестващи важни и бързи съобщения, отнасящи се до безопасноста на мореплаването. От тях най-важен обаче си остава сигналът за бедствие SOS, проверен и доказал предимствата си на практика в продължение на столетие.