Тази тема е била обект на изключително внимание на световните медии още в началото на 80-те години на миналия век. Тогава бяха разсекретени някои документи на руския военноморски флот, в които се описват странни природни явления в морето по време на Кримското земетресение през септември 1927 г. Предположението за сероводородната природа на взривилите се в морето пред Севастопол газове през 1927 г. е по-скоро продукт на фантастичната идея за сероводородната катастрофа.

Всъщност, какво се е случило по време на земетресението на 11 септември 1927 г., известно още като Кримското земетресение. То било от 8–9 степен по скалата на Рихтер. Ето какво пише в разсекретените материали на военноморското ведомство на Русия. В 2 ч. 48 мин. в морето пред Евпатория било забелязано избухване на огън. По-късно, в 3 ч. 31 мин., пред Севастопол се наблюдавала огнена стена с височина 500 м и ширина 1,5 миля. В 3 ч. 11 мин. от поста Лукул видели аналогично явление. Първият земен трус бил усетен на 11 септември 1927 г. в 22 ч. 15 мин. Става дума за събития, отразени обективно от служители на наблюдателните постове.

В такъв случай какво са видели очевидците? Ето мнението на известния руски геолог С. И. Попов, също очевидец на събитието. “Това беше взрив на метан, изхвърлен от разломи на дъното при изригването на подводни кални вулкани по време на земетресението”.

Днес е установено, че калният вулканизъм е широко разпространен на дъното на Черно море и че в състава на отделящите се газове участват главно метан, въглероден двуокис и сероводород. Възможно е в близко бъдеще да се окаже, че сероводородът, отделящ се от гърлата на калните вулкани на дъното, играе важна роля за сероводородното заразяване в Черно море.

На дъното на Черно море се наблюдават и многобройни извори от метанов газ. Същите мигрират по разломи от земните недра. Естествено е при земетресения да се отделят големи количества природен газ, тъй като разломите, по които той изтича, се “разтв арят” и поради свръхналягането, значително превишаващо хидростатичното, той излита над морската повърхност във вид на “газов гейзер”. Когато съдържанието му във въздуха достигне 3,5–7% при запалване той експлодира, а в редица случаи при по-високи концентрации се самозапалва. Не се изключва и възможността за изригване на метанов газ вследствие разрушаване на газохидратни залежи. Но и в двата случая става дума за горене на метанов газ, който съдържа и серни съединения, на които се дължи специфичната миризма.

Черно море представлява естествена природна лаборатория, която крие огромни запаси от енергийни ресурси. Не бива обаче да се игнорира фактът, че сероводородът и другите газове се намират в разсеяно състояние. Съдържанието на сероводорода варира от 1,9 до 12 мg на един литър морска вода на дълбочини от 300 до 2000 м. Идеята за използването на сероводорода като енергиен ресурс не е била чужда на българските изследователи. Тя е привлекателна преди всичко от екологична гледна точка, тъй като е свързана с безотпадна технология. Повечето решения обаче се основават на представата, че сероводородът е във вид на разтворени газове. Трябва да се знае, че само 10–20 % от общото му количество е свободно, а останалата част са съединения, които са разтворени в морската вода и не горят. Същото се отнася за амоняка (свободен газ) и амониевите съединения.

Източник: http://vmh-bg.com