История за кораб натоварен с тонове злато във вид на гвинеи, определени за заплати на съюзническите войски в Кримската война. История за кораб, който може би се намира по нашите брегове и отвреме наверме пробужда не само духовете на иманярите, но и на определени кръгове във водещи морски държави. За златото на Черния Принц са се лакомили, и продължават да се лакомят мнозина, и на правителствено, и на надправителствено равнище. Самият лидер на съветската революция Владимир Илич Ленин изпраща три кораба край нашите брегове за да търсят съкровището...
"Като се презичисли стойността на монетите през годините и се съпостави със сегашните курсове се получава колосална сума. Крайната дума биха имали финансовите експерти, но стойността наистина е сериозна, особено за родните мащаби." коментира професор Божидар Димитров.
Когато се заговори за този кораб, едно е сигурно - Митовете и легендите около случилото се, толкова гъсто са обвили кораба, че реалността със сигурност няма никакво значение!
Принц
През 1854-та година в Блекуол, във водите на Темза е пусната на вода иновативната за времето си тримачтова, винтова фрегата „Принц”. Дело на инженер Исамбард Бринел, който между другото първи въвежда стандарта за качество на корабната стомана... Металното тяло на платноходно-моторният кораб е боядисан в гарваново черен цвят и е с водоизместимост 2700 т.
Годината на създаването му съвпада с важни събития, едно от който предопределя по-късно и неговата съдба - Кримската война в която конфликтът е между Русия от една страна, и Турция със съюзници Франция, Британската Империя, Сардинското кралство и Графство Насу.
През тези тежки за Турция времена, като съюзническа сила, английското правителство наема над 200 търговски съда от частни компании, които използва за превоза на войската и мунициите си до театъра на военните действия - Крим. Един от тези кораби е "Принц", за който през юли 1954г. Великобритания плаща £105,000 на General Screw Steam Shipping Company. Така по-късно на 8 ноември 1854г. пристигащ от Цариград, “Принц” хвърля котва край град Балаклава /днес квартал на Севастопол/.
Според англичаните е транспортирал част от 46-и полк, който не е успял да разтовари поне до 14 ноември и отряд водолази с водолазен апарат, предназначен за взривяване на потопените руски кораби преграждащи входа на Севастополския рейд. Според самите англичани, товара се оценява на 700 хил. тогавашни британски лири и е основно от зимни дрехи, бельо, завивки...
Според други /спекуланти или запознати/ обаче, фрегатата не носила само така важните за армията зимни дрехи, а е натоварена и/или с няколко тона златни гвинеи, предназначени за заплати на англо-френските войски. Разпределени в около 30 бурета с меден обков, прилежно подредени в трюма. В момента този товар се оценява на над 2 млрд. долара...
Преди да бъдат разтоварени обаче, Кримският полуостров е бил пометен от ураган.
На 14 ноември 1854 г. пет дни след акостирането на "Принц", над Кримския полуостров се разразил ураган с невиждана дотогава по тези места сила. За неговата поява имало бегли симптоми и то преди разсъмване. Извънредно мрачно време и силни пориви на югозападния вятър/Гарби, който само за 3 часа прераснал в невиждан до тогава ураган. Тежките облаци над водата се сливали с пяната на морето, а според летописци мнозина англичани обезумели крещели: „Водете ни в Севастопол! По-добре да се сражаваме с руските батареи, отколкото да станем жертви на бурята!”
Комендантът на малкото Балаклавско пристанище капитан Dacres под предлог за липса на свободни места не дал разрешение на капитан Гудъл да вкара „Принц” в защитения залив. Към 7:30 часа вятърът дотолкова се усилва, че платноходите вече не могат да излязат в открито море, където ще са в безопасност. Капитанът на „Принц” разчита на дълбоководното закотвяне и силната корабна машина...
Очевидец на гибелта на „Принц”, капитан на английски товарен кораб, описва трагедията по следния начин: „В това време, докато ураганът бушуваше над нас с пълна ярост, параходът стоеше на котва на дълбочина 45 м. Капитан Гудъл и агентът на адмиралтейството Байтън предприеха най-енергични мерки за спасение на парахода и, по общо съгласие, всички мачти бяха отсечени. За нещастие такелажът на бизан-мачтата (най-задната трета мачта) попадна в зоната на гребния винт. С всеки оборот на него се навиваше въже, въртенето на винта все повече се затрудняваше, и накрая машината загуби мощ.
След още малко време се скъса веригата на лявата котва. Другата котва не можеше да удържи парахода на място, започна да се влачи по грунда и „Принц” задрейфа към скалистия бряг. Съдбата на нещастнвия параход вече беше решена. Капитан Гудъл и капитан Байтън, сваляйки горните си дрехи, обявиха на екипажа, че от тяхна страна нищо не е пропуснато да се направи за спасяване на кораба и сега всеки ще трябва да се погрижи сам за себе си. „Принц” се разби към 10 часа преди обед. Морето в това време така бушуваше, че 15 мин. след първия удар в скалите, никаква следа от парахода не остана.”
През тази злощастна сутрин първи намира дъното американският транспортен кораб Progress, последва го английският Resolute, трети е американският ветроход Wanderer, после идва ред на Kenilwoth...
В крайбрежните скали намират гибелта си 34 кораба и над 500 моряци. От целия екипаж на „Принц” се спасяват само 6 матроси и един курсант. Някои от тях съумяват да се доберат до пещерите в подножието на скалите...
По-късно е установено, че тази Бора бушува по цялото Черноморие, прехвърля Босфора и достига до Кипър.
От този момент нататък факти и слухове, достоверни сведения и измислици се смесват и създават една легенда, просъществувала повече от 150 години.
Месец след крушението, на 16 декември 1854 г. “Илюстрейтед Лондон Нюз” пише: “ Сред товарите, приети от „Принц”, се намираха следните вещи: 36 700 чифта вълнени чорапи, 53 000 вълнени ризи, 2500 постови (караулни) кожуха, 100 000 вълнени ризи, 90 000 ватирани долни гащи, около 40 000 одеяла, 16 000 чаршафа, 150 000 спални чувала, 3750 одеала, 40 000 кожени шуби, 40 000 непромокаеми качулки (шапки) и 120 000 чифта ботуши”
Въпреки, че още не е завършила Кримската война, по целия свят плъзват слухове, че край бреговете на Крим е загинал „Черният принц”, английска парова фрегата с товар от злато, предназначено за изплащане на заплатите на войските.
Трудно е да се каже кога в легендите става „Черен принц”. Това е загадка, която може да има най-различни обяснения. Възможно е романтичният епитет "черен" да е даден от неуморимите ловци на потъналите съкровища. Може да е израз и на отчаянието на английските войници, които след потъването на “Принц” останали без заработената с много кръв, страдания и лишения заплата. А може би я наричат така, заради загубата на така нужните им топли дрехи... Кой знае, но така или иначе мълвата родила легендата и тя заживяла свой самостоятелен живот.
Кримската война свършва осем месеца след крушението... А след края, в британската преса се появява сензационна новина: "В допълнение към други стоки в "Черния принц" са парите, предназначени за плащане на войниците и офицерите на английската армия - няколко десетки бъчви, пълни с жълтици." Тази новина бързо се разпространява и по вестниците на другите европейски страни.
Излишно е да се споменава, че в Крим се появяват търсачи на съкровища от най-различни страни. Многобройни предприемачи се хвърлили да сключват договори с балаклавската градска управа за изваждане от морските дълбини на потъналите английски кораби и най-вече на митичното съкровище от “Черния принц”.
Най-настойчиви били чуждестранните търсачи на съкровища. Това време съвпада с първите водолазни костюми, но дълбочината в залива е твърде голяма за тях - дълбочината на Балаклавския рейд на места достига до 80 метра.
Първи французите се опитват да открият "Черният Принц", през 1875 г. Тогава е създаден водолазният скафандър и във Франция е учредено голямо акционерно сдружение с голям капитал. Френски водолази обхождат дъното на Балаклавския залив и всички подходи към него. Намерени са повече от 10 затънали кораба, но „Черния принц” не е сред тях. Работите се извършват на огромната за края на века дълбочина – почти 75 м. Но даже и най-силните и издържливи водолази издържат под водата едва по няколко минути.
През 1889 г. и норвежците опитват, но безуспешно...
Руското издание „Наше судоходство" през 1897 г. пише: „Принц-регент, грамадният кораб от английския флот, докарал от Англия значително количество сребърни монети и 200 000 фунта стерлинги злато за изплащане заплатите на английските войски в Крим... Парите, изпратени с този кораб, са опаковани в бурета, затова трябва да са се запазили неприкосновени...”
Изобретателят на дълбоководния скафандър Джузепе Растучи възглавява експедиция през 1901 г. Използват свой дизайн на дълбоководен апарат, макар и неприятен за работа позволява работна дълбочина от 70 метра. Това е метална кутия с три илюминатора и гъвкав шланг подаващ въздух. Краката на водолаза са скрити вътре, само ръцете са навън и могат да се движат чрез гумени втулки. Търсенията се извършват на случаен принцип и след няколко седмици търсене намират железен корпус на голям кораб.
Водолазите вдигат от дъното и металически сандък с оловни куршуми, наблюдателна тръба, пушка, котва, късове желязо и дърво. Но нито една монета! През пролетта на 1903 г. италианците напускат Балаклава, но след две години се връщат. Този път съвсем на друго място те откриват още един железен кораб. И до сега не се знае кой е този кораб. Злато обаче пак не намират.
Министърът на търговията и промишлеността на царска Русия е засипан с предложения да вдигнат от дъното златото на „Черния принц”. Италиански водолази нагазват залива за трети път и пак без резултат. Правителството започва да отказва и на свои, и на чужди златотърсачи, като формално се позовава, че работата до залива затруднява дейността на Черноморската ескадра в района на Севастопол.
Междувременно легендата за “Черния принц” набирала все по-голяма популярност. За кораба съкровищница в различни времена писали Куприн, Сергеев-Ценский, Зощенко, Тарле, Бобрицкий... Писателите естествено не можели по никакъв начин да помогнат за откриването на “Принца”, но добре подклаждали легендата. Куприн например писал, че в трюмовете на “Черния принц” имало злато на стойност 60 млн. рубли и златото било в бъчви. Следват предложения едно от друго по фантастични. Например един изобретател твърди, че корабът е в самия залив, затова входът към него трябва да се прегради със стена, водата да се източи и да се вземе златото.
През март 1923 г. флотският инженер В. С. Языков успял да предизвика интереса на огладнялото болшевишко правителство към потъналото съкровище и то създало ЭПРОН (Экспедиция подводных работ особого назначения). Специално за нея друг съветски инженер - Е. Г. Даниленко, създал дълбоководен апарат, с който морското дъно можело да бъде оглеждано на пределната дълбочина. Апаратът имал “механична ръка”, бил оборудван с прожектор, телефон и аварийна система за изплаване. Екипажът му се състоял от трима души, които получавали въздух по гумен гъвкав шланг. Заливът е разделен на квадрати.
В началото на септември 1923 г. започва методично оглеждане на залива. Всеки ден малък катер спуска апарата на Даниленко в поредния квадрат. Открити са огромно количество отломъци от дървени кораби. В изследванията на инженер Язиков обаче се твърди, че „Принцът” е единственият железен кораб сред разбилите се. Идва есента на 1924 г., без корабът да е намерен.
На 17 октомври един ученик открива на морското дъно близо до брега стърчащ от грунта железен сандък със странна форма. Опитът да се прокарат под него въжета не успява. Когато опитни водолази все пак успяват да го измъкнат, оказва се изяден от ръжда парен котел с кубична форма и чугунени вратички. Районът е старателно изследван. Намерени са останки от голям железен кораб, наполовина скрит в пясъка. За два месеца работа от дъното са вдигнати десетки късове желязо, част от бордова обшивка с три илюминатора, ръчна граната, невзривени бомби, желязна мивка, части от парна машина, оловни куршуми... И отново без следа от злато! Към Нова година започват жестоки бури.
По това време разходите по проекта ЭПРОН достигат 100 000 рубли. Ясно е, че липсва достоверна информация. Запитват съветското посолство в Лондон. Обаче Британското адмиралтейство отказва съдействие поради давност на събитията.
Именно по това време съветското правителство получава предложение от японската водолазна фирма “Shinkai Kognossio Limited” да и позволи да извади златото на “Черния принц”. В онези години тази фирма е считана за една от най-известните и късметлии. Последната и сполука е да извади 2 милиона рубли от английски кораб в Средиземно море от 40-метрова дълбочина. „Шинкай Когиошио лимитед” предлага на ЭПРОН 110 000 рубли за търсене и обследване, а също така поема всички по-нататъшни разходи.
Според сключения договор златото трябва да се дели 60:40 в полза на руснаците. Освен това японците поемат и задължението да запознаят съветските водолази със своята дълбоководна техника и след окончателните работи да предат на ЭПРОН по един екземпляр от техническото си оборудване. През лятото на 1927 г. японците, разчитащи без особен труд да добият 800 хил. златни рубли, започват работа.
Всяка сутрин японски водолази вдигат не по-малко от двадесет каменни къса по 500 пуда (8 тона). По-големите скали се изтласкват в страни с помощта на парни лебедки, поставени на баржи. На 5 септември водолазът Ямомато намира златна монета – английски суверен, сечен през 1821 г. През следващите два месеца са намерени едва четири златни монети – английска, френска и две турски. Другите находки били многобройни, между тях имало дори галош с дата 1848 г.
Тъй като в средата на ноември 1927 г. разбитият кораб е детайлно изследван, японската фирма прекратява работата си в Балаклава. Преди да си тръгнат, представители на фирмата заявяват, че корабът, по който са работили, според тях е „Принц”. Те обаче не са успели да намерят средната част на кораба. Останалата част е силно разрушена, при това разрушенията носят явно изкуствен характер.
Японците стигат до убеждение, че англичаните, останали в Балаклава 8 месеца след урагана, са вдигнали бъчвите със злато още преди края на Кримската война.
През 2010 г. екип от Департамента по подводна археология и на водолазния център “Аквамарин” в Украйна извади от дъното на Севастополския залив част от четирилопатен чугунен гребен винт. Според Сергей Воронов, директор на департамента, находката вероятно е от превърналия се в легенда английски параход-фрегата “Принц”, по-известен като “Черния принц”
На дъното украинците намерили капитански сервиз, на който било щамповано логото на компанията собственик на " ЧЕРНИЯТ ПРИНЦ".
Епопеята с търсенето на “Черния принц” и неговото приказно съкровище струвала доста скъпо на участниците в нея. Франция похарчила 1,5 милиона, Италия - 200 хиляди, Япония - почти четвърт милион златни рубли.
Дали този товар е съществувал? Дали е бил толкова голям, колкото се твърди или е само мит? Дали ценния товар е изваден веднага след бурята или той е още там и чака неговия откривател?
Има хипотеза, че Експедицията през 1924 г. намира английското злато, изважда го и го транспортира в Москва, в строга конфиденциалност. Що се отнася до историята с японците, които са влезли в договор, това е направено умишлено за объркване и за да направи завесата от тайни още по-дебела.
Има теория, че златото е разтоварено в Цариград.
Друга хипотеза е, че заради очевидния край на войната, златото едва ли е стигнало Крим и е скрито някъде между Цариград и Балаклава - тоест по нашите брегове.
Според океанологът Траян Траянов „Принц” може да е отнесен чак до български води с черноморското течение, което се върти обратно на часовниковата стрелка и кораба да е потънал край български бряг.
Според някои корабът се е разбил край Каварна, според друг до нос Емине, според трети до сегашното селце Синеморец...
Други смятат, че това е станало на 7-8 километра навътре в морето...
И все пак има полза от гибелта на “Принц”.
Бурята от 14 ноември 1854 г. нанесла огромни поражения на съюзниците, но ги накарала и да осмислят факта, че катастрофата е можело да бъде предотвратена. Това подтикнало френския император Наполеон ІІІ да поиска от водещия астроном на своята страна - Левере, да организира ефикасна служба за прогнозиране на времето.
На 19 февруари 1855 г., т.е. само три месеца след трагедията в Балаклава, била създадена първата прогнозна карта, първообраз на днешните синоптични карти, а в 1856 г. във Франция вече работели 13 метеорологични станции.