Необикновените хора вечер се преобличат в специални костюми и спасяват хората от най-различни ситуации. Примери бол – Батман спасява обикновени граждани, Дядо Коледа уморени родители, травеститите край катедралата във Варна спасяват … айде, без последния пример. И в духа точно на последния пример ще ви разкажа една история за човек принуден да се прави на противоположния пол първо от майка си, после от беднотията и накрая от суеверие.

Към края на XVII век в Англия живяла алчна, подла и шавлива женица, която била женена за моряк, от който имала момче. Да, ама животът на моряшката съпруга, както е известно е пълен с изкушения, на които не всички устояват. В днешно време пък е модерно да се цитират я Пауло Коелю, я Вин Дизел, я Оскар Уайлд, като последния е най-известен с „Единственият начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш“. Разбирайте жената се отдала така на изкушението, че чак забременяла. После изкушението уж излязъл да подиша чист въздух и никога повече не се върнал.

Понеже лошите неща никога не идват сами, то и мъжа (оня моряка) взел, че умрял в морето, а за капак на всичко и сина й отишъл при баща си. Отчаяна жената решила да замине някъде на далеко, където да роди на спокойствие. Родила здраво момиченце, което кръстила Мери Рийд и тук спира нормалния живот на малката. Понеже момиченцето е от друг баща, то тя нямало право на обезщетение за удавения съпруг на майка си. Да но мъртвия й брат имал право. Тогава майката започнала да преоблича малката Мери като момче и да я представя за умрелия си син. Ще се възмутите от родителското тяло, ама били ли сте някога самотна майка през 1685г.? Животът на момичето така се развил, че по онова време било по-лесно да си мъж. Нищо не искам да кажа за сегашното време, еле пък за Харви Уайнстийн!

Мери явно не била особено симпатична, нито пък имала онези така ясно изразени вторични полови белези, които да я отличат като жена. Намерила си работа като чирак, после се записала в армията, защото явно медицинските прегледи не били много обстойни. Участвала в Деветгодишната война (1688-1697), после във Войната за испанското наследство, разбира се навсякъде като мъж. Получила някой и друг медал и я чакала блестяща кариера може би като първия трансджендър генерал от британската армия, стига да не се беше намесила любовта.

Мери Рийд се влюбила в фламански войник. Оженили се и отворили собствена кръчма някъде до град Бреда (Холандия, опа Нидерландия) на име „Трите подкови“. Мери заживяла най-накрая като истинска жена. Радостта обаче е малка птичка, която ти цвъка на рамото и отлита, т.е. оставаш само с "хубавия" спомен от нея. Съпругът на Мери умрял. Така е то. Тя отново облякла войнишкият мундир и се записала в Холандската армия. Работата била, че една най-разкрепостените страни сега не я искали тогава - някъде в началото на XVIII век. На Мери и писнало от тоя свят на предразсъдъци, загладила мустак, почесала се по чатала, плюла на тъпия континент, теглила една майна и се качила на кораб за Източните индии.

Сиромах късмет няма ми казват често, като закарам колата на автосервиз и обикновено са прави. Така било и с Мери, корабът й бил нападнат от пирати. Отчаяната мери, облечена в мъжки дрехи казала на пиратите „Ей, вземете ме с вас!“, после им казала къде служила, колко хора е затрила и онези я взели. Разбира се, докато била с тях продължавала да се прави на мъж, понеже знаете за суеверието, че не се допускат жени на борда. Пък то едно суеверие, айде да не говорим! Цялата работа била, че ако има жена на борда загорелите мъжуря ще се изпокарат заради нея. По същата причина на пиратските кораби не се допускали малки момченца – айде познайте защо!

През 1718г. Мери получила кралска амнистия и станала капер. Да, ама животът извън закона е по-сладък и през 1720г. Рийд се присъединила към екипажа на Калико Джак, в който имало още една жена Ан Бони. Работата била много объркана – никой не знаел, че Мери е жена, както и Ан Бони криела пола си от хората на Калико, който пък и бил мъж. С този екипаж Мери имала доста успехи и заловили прилична плячка, както и пратили една камара хора на среща със Свети Петър. И за да стане още интересно, макар историята мълчи колко хубава или грозна е била Мери, то Ан Бони се влюбила в нея. Решила да изневери на мъжа си с Рийд, само че както казват в Русе „брадЪ“. Когато Ан разкрила чувствата и гърдите си пред Мери, тя и казала „И аз имам една изненада за теб“. И станало каквото станало – 18+ … само, че тайната била разкрита.

На 15 ноември 1720г. Калико Джак и хората му си организирали як купон край Ямайка. Като ви казвам як, разбирайте нямало човек с по-малко от 4.00 промила кръв в алкохола. Това, което обаче не знаели пияните пирати било, че в тъмното ги дебнел капитан Джонатан Барнет, зъл капер. Обстрелял ги, нападнал ги, почти никой не дал съпротива, понеже били много пияни освен двете жени на борда – те се съпротивлявали яростно, стреляли, псували и викали на нападателите си „Само това ли можете? Искате ли да ви покажа как се бие един мъж?“. Цялата история обаче завършила с арест на пиратския екипаж. Ан Бони извикала на Калико Джак, че ако се беше бил като мъж, нямало да му се наложи сега да умре като куче, на което той изскимтял.

Малко след залавянето Джак и хората му украсили с висящите си тела едни специални П-образни дървени конструкции. Ан Бони и Мери Рийд пък заявили, че са бременни, за да избегнат смъртното наказание. Оказало, че наистина били бременни, само дето бащата на Бони бил известен адвокат и скоро тя била пусната на свобода, а Мери просто си умрЕла в зандана от някаква болест. Мери Рийд имала насъбрана достатъчно злоба да настигне Черната брада, Едуард Лоу или Бартоломю Робъртс в Златната ера на пиратството, само че си трябва и малко късмет, ама както казват в автосервиза …