БЕЗПЛАТНА ДОСТАВКА при поръчка над 50лв.
×
 
Оркинос

Оркинос

„Морето е като бременната жена, всички знаят, че ще роди, но никой не знае кога!“

Митичният Оркинос, тревожил съня и живял в мечтите на стотици риболовци по цялото ни крайбрежие. Изключително бърз и силен, преследващ плячката си до пълно изтощение. Легендарна риба, за която се разказват още по легендарни истории – за обърнати и строшени лодки, разкъсани мрежи и атрактивни скокове във водата… Обвита в митове и свързана с богатия на риба, есенен риболов през който в миналото рибата буквално е „вряла“ в морето. За последните 100 години, по нашите брегове са уловени не повече от десет оркиноса. А от петдесетте години на миналия век, вече дори не се и среща…

По-горе показаната снимка, присъства във много домове на моряци и рибари, като спомен за отминали времена и незабравими случки. Снимката с рибата е направена в Несебър. В повечето разкази за улова и, се споменава талян „Чукалина“, като годината през която е уловена все още не е уточнена но със сигурност е между 1923 – 1937г.

Thunnus_obesusВидът на рибата се доближава най-много до Thunnus obesus – Bigeye tunaно единствено размерът на очите не съвпадат – на уловения екземпляр са по-малки. Има предположения, че точно този вид е изчезнал… Със сигурност може да се твърди, че тази риба е от семейство Scombridae в което влизат всички видове тунци, скумрията, паламуда…

Една история от последните срещи с тази риба, описана от чичо Стати:

Беше есента на 1953 или 54-та година. Целия град миришеше на печен паламуд и най-употребяваната дума беше паламуд. Ние с Кибока, макар, че бяхме ученици цялото си свободно време прекарвахме на морето, и по-точно – до хангарите на Морски клуб към ДОСО Поморие. Още си спомням този ден и как корабчето „Чайка“ леко се поклащаше, швартовано на кея. А ние забърсвахме и почиствахме чепаретата с които по-късно бай Паскал и Ноното ни бяха обещали да ловим паламуд.

Малко по-навътре, на около миля от фара беше станало цяло село от лодки. Ноното се зае с подготовката на двигателя „Скандия“, запали бензиновата лампа и започна да нагрява плочата която се намира отгоре. След 10 минути тя вече беше нагорещена до червено, завъртя маховика и двигателя запя своята бавна и ритмична песен. Ние вече бяхме привършили с подготовката и скочихме на кораба.

Бай Паскал отвърза въжето, отласна от пристана и скочи на борда. След това насочи кораба, право към „селото“. Пуснахме чепарето и след малко вече имахме няколко риби. Унесени в риболовната си треска, чухме вика на бай Паскал:

– Оркинос, Оркинос, Оркинос… и сочеше с пръст в страни. На около 300-400 метра от нас, една огромна риба скочи на височина 2-3 метра и падна с грохот по цялата си дължина. Още си спомням сребристото като метал, огромно тяло и как се вдигат пръските морска вода. Това се случи на няколко пъти. От еуфорията не си спомням добре какво разказваше бай Паскал, но си спомням как казва, че това е „ловец с големи очи“. Много рядко виждана и още по-рядко улавяна – на 10-15 години веднъж.

Тази случка ми е оставила траен спомен, за този ден и тази риба – легенда.

Напишете коментар

Популярни

@Instagram