
TARAVANA SYNDROME: страдат ли фрийдайвърите от декомпресионна болест?
Благодарение на запасите от кислород в белите дробове, кръвта и мускулите, човек може да се гмурка свободно, задържайки дъха си за минута или повече. За много от съвременните фрийдайвъри е възможно достигането на големи дълбочини на апнеа, продължаваща няколко минути. За тях са характерни същите проблеми, както и за скуба водолазите, с изключение на свързаните с дишане на компресирани газове.
Най-честите проблеми при свободното гмуркане са свързани с рискове на околната среда и медицински заболявания като баротравмите, наранявания от морски животни, хипотермия, умора, удавяне. Основни рискове за фрийдайвърите са например белодробната баротравма при спускане поради компресиране и намаляване обема на белите дробове от повишеното налягане на водата, и настъпването на хипоксия, водеща до “причерняване” и загуба на съзнание.
Хипоксията може да се дължи както на хипервентилация преди гмуркането и задържане на дишането, така и поради изчерпване на кислородните запаси, нарастване обема на белите дробове и съответно спадане на парциалното налягане на кислорода в тях и в кръвта по време на изплуването. За превенция на хипоксичната загуба на съзнание е препоръчително да се избягват прекомерната хипервентилация преди свободното гмуркане, дълбоките спускания, излишните и прекомерни движения, да се осигурява обучение на фрийдайвърите за възможните рискове.
Развитието на декомпресионна болест (ДБ) след гмуркане на апнеа е изключително рядко явление. Все пак за наличието на този феномен свидетелстват редица наблюдения и доклади. В средата на миналия век за първи път е използвано понятието Taravana, описващо анормалното поведение и състояние на водолази, практикуващи свободното гмуркане. Това явление е наблюдавано в миналото при гмуркачите в Япония и Полинезийския архипелаг, които на апнеа са събирали перли и морска храна. При повечето от тези водолази, развили симптоми на болестта, продължителността на работния ден е била около 6 часа, през които те са правили спускания около 35-40 м дълбочина, с престой на дъното около 2 минути, кратки интервали на повърхността, интензивно хипервентилиране непосредствено преди и след всяко гмуркане.
Наблюдаваните симптоми, характеризиращи Таравана синдром, са подобни на декомпресионната болест. По-късно, а и понастоящем, са докладвани отделни случаи на декомпресионна болест след фрийдайвинг в различни части на света. Клиничните наблюдения показват, че дълбоките и продължителни, повтарящи се гмуркания на апнеа са рисков фактор за ДБ при някои водолази. Обикновено при фрийдайвърите се проявява неврологична декомпресионна болест, по-често с церебрални, но понякога и с гръбначно-мозъчни симптоми или дори болка.
Taravana симптомите могат да бъдат световъртежи, гадене, повръщане, парестезия, парализа - частична или пълна, зрителни или ментални промени. В редки случаи се е стигало до смърт, а в други е бил наблюдаван единствен симптом - световъртеж. Някои изследователи на този проблем изчисляват количеството азот в тъканите след повтарящи се спускания на апнеа и установяват, че кратките интервали на повърхността не позволяват на тъканния азот да се елиминира и така той става еквивалентен на количеството азот, което се натрупва при продължително водолазно спускане. Също така се установява, че съотношението между времето на гмуркането и периода на повърхността, както и скоростта на изплуване са важни фактори в развитието на декомпресионна болест при свободното гмуркане. Смята се, че при многократни последователни спускания на апнеа на по-малки дълбочини, времето за престой на повърхността трябва да е равно или повече от дънното време, за да се избегне рискът от ДБ.
При по-големи дълбочини и продължителни спускания е необходимо времето за почивка на повърхността да превишава няколко пъти времето на апнеа с цел превенция на риска от декомпресионна болест. В случай на развитие на болестта при фрийдайвинга, както и при гмуркане след дишане на компресиран въздух, строго препоръчителна е лечебната рекомпресия.
Текст: Красимира Стайкова, Д-р Никола Гаевски Списание DIVINGBG брой 10