ЧЕРНО МОРЕ И ДРЕВНОТО ЧОВЕШКО ПРИСЪСТВИЕ

„За да предвидиш бъдещето, трябва да познаваш миналото.“

Всеки възприема края на своя кръгозор за край на света… Истината минава през три етапа. Първи, смятана е за абсурд. Втори, отричана. Трети, приемана. Артур Шопенхауер (1788–1860)

Хипотезата за библейския произход на Черно море през последните годините се превръща в теория. Срещу нея обаче се изправя могъща армия от опоненти. Особено ревностни в отричането на теорията за Потопа, бяха някои български, руски и украински изследователи като в тяхна подкрепа се обявиха учени от Канада, САЩ, Турция и Румъния, и др. Те отричат основните аргументи за Потопа, които са:

• Наличие на древна брегова линия на дъното на Черно море на дълбочини 90–120 м;
• Образуване на дълбоководни органогенно–минерални утайки (сапропели) и рязката смяна на бракичните молюсковите съобщества със соленоводни (средиземноморски), като следствие от геокатастрофалното събитие;
• Възникването на сероводородното заразяване на басейна;
• Наличие на твърде оспорвани артефакти.

Палеогеографска схема на старите брегове на Черно море 1. Море-езеро; 2. Брегове на Черно море до Потопа; 3. Черно море след Потопа; 4. Предполагаеми селища преди Потопа

В спорово–поленовите спектри на многобройни сондажи на шелфа е открит запазен полен от видовете Cerealia–type, Centaurea cianus, Plantago lanceolata, Polygonum ariculare и др., което свидетелства за началото на културно земеделие по това време.

Едно от най-важните достижения на теорията за Потопа е изключителния интерес на международната научна общност към Черно море. Само през последните 10 години са проведени повече от 30 експедиции, по темата са публикувани над 1000 научни статии и 12 монографии.

Изложените геоложки доказателства за Потопа убедително свидетелстват за изключително по своите мащаби и катастрофални последици събитие. Значителна част от сушата била погълната от бушуващите вълни. Под водата останали старите брегове, които били център на цветуща цивилизация, съществувала до Потопа. Останки от нея днес са намерени по цялото черноморско крайбрежие и са гордост за нашите археологически музеи.

Варненският некропол е безспорно най-значителното и сензационно откритие на нашите археолози. Той е бил открит през октомври 1972 г. при прокопаване на канал за полагане на кабел в индустриалната зона на Варна. Интересна е историята на това откритие, разказана от ръководителя на разкопките Иван Иванов:

„Багеристът Райчо Маринов от квартал Аспарухово забелязал закачен за зъбите на кофата предмет. Слиза да почисти кофата и вижда, че е изровил и други предмети. Разбира, че е попаднал на археологически находки. Намерените предмети той предава на уредника на музея в Дългопол Димитър Златарски, който от своя страна алармира варненските археолози и на 3 ноември 1972 г. те са вече на обекта”.

Изделия от злато, мед и глина (V хил. пр.Хр, култура Варна, Варненски некропол, гроб № 43 и гроб № 4)

Първоначалният шок от срещата с най-старото обработено злато в света, с най-древната цивилизация, възникнала много преди тези в Месопотамия и Египет, постепенно отшумява. Предстоял къртовски труд – разкопки, класификация, анализи… Варненският некропол дава нови ценни находки за най-старата протоцивилизация. Проучена е площ от 7 500 м2, на която са намерени 294 гроба с богат и разнообразен инвентар. Огромното количество златни предмети – над 3 000 броя с общо тегло над 6 kg, озадачава учените. Само в един гроб е открито повече злато, отколкото цялото количество, намерено по света от тази епоха. Намерени са и много медни, кремъчни, каменни сечива, накити от метал, кост, минерали и черупки на средиземноморските мекотели Dentalium и Spondilus – всичко около 22 хиляди предмета.

Едва ли тогава, преди повече от 30 години, нашите млади учени са си представяли значението на Варненския некропол за световната историческа наука. А той е неопровержимо доказателство за съществувалата протоцивилизация по нашите земи, която се датира като до потопна. Следва да се изтъкне, че Варненският некропол не е изолиран случай на подобни находки.

Един от най-ревностните защитници на тезата, че нашите земи, и по-точно черноморското крайбрежие, са били център на най-ранната цивилизация в човешката история, е проф. Хенриета Тодорова. Тя изследва праисторията на Североизточна България, ръководи археологически разкопки в районите на Шабла, Дуранкулак, Девня и други места. Резултатите от нейните проучвания са отразени в множество публикации: “Каменно-медната епоха в България”, “Дуранкулак” т. 1, “Новокаменна епоха в България” и др. Ето какво казва проф. Тодорова в интервю под надслов “Черноморието е най-ранният център на цивилизация в човешката история”:

“На много хора не им се ще да повярват, но действително е така. Това личи от социалната структура от V хил. пр.Хр, която отговаря на изискванията на науката, за да бъде формирана една цивилизация, а именно: социална диференциация на населението на бедни и богати, монументална архитектура, царска власт, диференцирано производство и търговски връзки. Пра историците откриват тези елементи най-рано именно по черноморското крайбрежие през последната четвърт на V хилядолетие, т.е. по-рано от Месопотамия, по-рано от всичко, което беше влязло в съзнанието на хората като най-ранна цивилизация. Получи се така, че някъде след 1975–1976 г. противно на възприетите дотогава схващания за ранно и най-ранно ние, българите, представихме още по-ранно. Разбира се, появиха се и опоненти. Обаче разкопките, проведени на няколко много важни обекта – на Варненския енеолитен некропол и селищната могила в Дуранкулак, дадоха възможност по убедителен начин да бъде проследено образуването и развитието на тази праисторическа цивилизация.”

Тази култура, наречена култура “Варна”, свидетелства за съществуването на типично морска цивилизация. Тя наистина не би могла да възникне без морето, с което е свързана генетично. От една страна, по крайбрежието се разполагали центрове на рудодобив и металургия на мед и злато (около днешните мини Меден рид, Росен, Сърнешко кладенче и Варна), а от друга страна, около големите административни центрове процъфтяват занаятите.

Наред с обработката на злато и мед значителна роля в развитието на местното общество имали и постоянните търговски връзки в черноморския регион и със Средиземноморието. Само във Варненския некропол са намерени над 12 000 черупки от Dentalium и стотици от Spondylus. По всяка вероятност става дума за най-старите домонетни форми на енеолитното общество. Старите брегове, потопени днес под вода, и бреговете на Варненските езера вероятно са били център на производството на медни и каменни сечива, златни украшения и др.

Схема на разпространение на култура Хаманджия в Добруджа (VI–V хил. пр.Хр.)

Тук са преминавали и главните пътища за търговия със северното при черноморие и другите черноморски пристанища. За това свидетелстват находките от 443 медни сечива от Карбуна, на брега на Среден Днестър, и находките от метал на брега на Волга, близо до Саратов. Подобни са и находките от Велке Рашковице в Словакия, където освен близките по форма медни сечива има и златни антропоморфни амулети, подобни на тези от Варна и другаде по българските земи. Многобройни други факти и находки дават възможност да се твърди, че значителна част от Балканския полуостров и Черноморския регион са били обхванати от единна материална и духовна култура.

За съжаление изследването на духовната култура през енеолита, както и през другите праисторически епохи, е затруднено от липсата на писменост, която би дала по-голяма информация за изясняване на основните култово-религиозни и битови характеристики на обществото. Почти всички изследователи са единодушни, че между Варненския и Дуранкулашкия некропол съществуват общи белези, които дават сведения за общата духовна култура през тази епоха, а разбира се, и за нивото на материалната култура, за социалното и икономическото развитие.

Гробове №626 и №634 от праисторическия некропол в Дуранкулак (VI–V хил. пр.Хр.; фото Т. Димов)

Повече от 30 години въпросите около възрастта на Дуранкулашкия и Варненския некрополи смущават нашите изследователи. Данните получени по сравнителния метод сочат 4 600–4 200 г. пр.Хр., докато конвенционалните датировки отнасят находките към 3 500–3 200 г. пр.Хр. За Дуранкулашкия некропол абсолютните датировки са 5 270 г. пр.Хр.). Струва ни се обаче, че датировките за възрастта на Варненския некропол са значително занижени. По наши данни календарната възраст на находките от Варна следва да бъдат отнесени към VI–V хил. пр.Хр.

Възрастта на откритите досега осем потънали селища във Варненското езеро съвпада с възрастта на некропола. Те показват значителна концентрация на население по тогавашните брегове – вероятно са били групирани около голям административен култов и търговски център, за който може да се предполага, че се е намирал на тогавашните брегове на морето.

Находките от злато, мед, кремък, керамика, скални сечива и други, големият им брой, начин на изработка, форма и други белези предполагат наличието на голям център за производство на изделия от мед и злато.
Ясно е, че става дума за добре организирана общност, стояща високо над родово общинното общество, която е била на прага на държавната формация, позната като робовладелческо общество.

Източник: http://vmh-bg.com