ВЪЛНЕНИЕ И СИЛА НА ВЯТЪРА

Автор: Дитер Карнецки

Опитните моряци са развили усета да преценяват силата на вятъра, без да поглеждат някакъв уред. Те могат само „да си покажат носа навън" и веднага казват колко силно духа. Но авторът на тази статия Дитер Карнецки смята, че не е необходим дългогодишен опит, че човек може да се научи да определя бързо силата на вятъра, ако разполага с подходящи снимки, които да показват характерните особености на вълнението на морето при определен вятър. Наистина утвърдената от Световната метеорологична организация скала на силата на вятъра взема предвид скоростта на вятъра и последиците от него, т.е. въздействието, което той оказва върху сушата и морето. Поради това и единицата за сила на вятъра — бал — е условна и безразмерна. Тази скала е известна под името „Скала на Бофорт" (по-точната транскрипция е Боуфърт). Тя е разработена от английския адмирал Ф. Боуфърт през 1806 година. През 1874 г. е възприета като международна, по-късно е изменяна и уточнявана, докато през 1963 г. е утвърдена в днешния и вид.

За улеснение ще припомним зад съответния бал по скалата на Боуфърт каква скорост на вятъра се крие.

• 0 бала: безветрие — 0—0,2 м/с
• 1 бал: тихо течение — 0,3—1,5 м/с
• 2 бала: лек бриз — 1,6—3,3 м/с
• 3 бала: слаб бриз — 3,4—5,4 м/с
• 4 бала: умерен бриз — 5,5—7,9 м/с
• 5 бала: свеж бриз ~ 8,0—10,7 м/с
• 6 бала: остър Вятър — 10,8—13,8 м/с
• 7 бала: силен вятър — 13,9—17,1 м/с
• 8 бала: много силен Вятър — 17,2—20,7 м/с
• 9 бала: буря — 20,8—24,4 м/с
• 10 бала: силна буря — 24,5—28,4 м/с
• 11 бала: жестока буря — 28,5—32,6 м/с
• 12 бала: ураган - 32,7 и повече м/с

Който не е плавал, той не е чул колко много и различни мнения може да има на борда, когато се преценява силата на вятъра по големината на вълните. Понякога на пристана може да се чуе как някои моряци се хвалят със силата на вятъра, която леко са преодолявали, естествено при пълен ход. Подобни изказвания не се дължат само на желанието на разказвача да преувеличава опасностите. Те биха могли да бъдат моряшка уловка за младоците, но могат да се дължат и на най-обикновено незнание или несигурност, когато силата на вятъра се преценява по вълнението на морето.

Професионалните моряци умеят да правят това по-лесно, защото имат Възможност постоянно да сравняват характерните особености на морското вълнение с показанията на уредите, които измерват скоростта на вятъра. Така те постепенно се научават да свързват големината на вълните с определена сила на вятъра. Освен това професионалните моряци могат винаги да сверяват своята преценка с честите съобщения за времето по радиото в оживените корабоплавателни райони.

Практиката показва, че до сила на вятъра четири бала преценката е сравнително по-лесна. Ако вятърът е над четири бала, вълните стават по-дълги и вече е много важно от колко голям плавателен съд се наблюдава явлението. Ако плаваме с лодка, тя ще се смъква дълбоко в падините на вълните и ние ще ги гледаме твърде от ниско. Освен това пяната и зелената вода ще ни пречат да преценяваме скоростта на вятъра. Не трябва да забравяме и факта, че от ниска перспектива винаги има склонност да се надценява височината на вълните и оттам — силата на вятъра.

Ако се намираме на палубата на океански лайнер, и най-големите вълни ще ни изглеждат незначителни и малки. Спомням си как по време на едно плаване с научноизследователски кораб преживях силна буря западно от Оркнейските острови. За да дам на сухоземните... в къщи представа за сила на вятъра десет бала, фотографирах бушуващото море от палубата. Висока 27 метра. Резултатът беше разочароващ не само за мен. В бъдеще ще правя такива демонстрации с филми. Разликата е поразяваща.

И така, преценяването на големината на вълните от птичи поглед води също до доста неверни резултати, както ниската перспектива. Опитите показват, че оптималната височина за наблюдение е от шест до осем метра, с което не искам да кажа, че ако плавате с яхта, трябва да се покатерите на мачтата, за да преценявате вятъра и вълните. По-добре е да се задоволите с изпитаните помощни средства.

Като оставим настрана вълните от земетресения и приливно-отливните вълни край брега, вятърът е основната причина повърхността на водата да се нагъва (деформира) и да се образуват вълни. Именно тук е разликата между мъртвото вълнение и ветровите вълни, които заедно образуват вълнението на морето.

Мъртвото вълнение се състои от вълни, които „отмират". (Оттам идва и името му.) При пълно безветрие в морето може да има високи вълни. Ако в Северно море с дни духа северозападен вятър, вълните ще растат, ще стават все по-големи. И когато вятърът отдавна е спрял, вълнението ще продължава. Именно това вълнение се нарича мъртво. То може да се определи още като старо ветровито вълнение. Веднъж, когато плавах западно от Португалия след една буря в Бискайския залив, в продължение на три дни имаше все още осем метрови вълни, докато през цялото време вятърът духаше със сила три бала.

След тези предварителни обяснения нека да разчетем снимките, за да видим как може да се преценява силата на вятъра по видимото му въздействие върху морето:

Сила на вятъра 0 бала: Безветрие. Височина на вълните 0 метра. Морето е гладко като огледало, а водата — неподвижна. Въпреки това може да има остатъци от ниско мъртво вълнение. Надипля с малки къдрави вълнички без гребени, които може да са разположени върху ниски, полегати вълни, останали от мъртво вълнение.

Сила на вятъра 2 бала: Лек бриз. Височина на вълните 0,2 метра. Вълните са къси, но изразени. Гребените им не се пречупват и изглеждат стъкловидни. Възможно е да има остатъци от мъртво вълнение.

Сила на вятъра 3 бала: Слаб бриз. Височина на вълните 0,6 метра. Вълните са къси, но добре изразени. Гребените започват да се пречупват, като преобладава стъкловидната пяна. Тук-там могат да започнат да се появяват бели "Зайчета" от пяна.

Сила на вятъра 4 бала: Умерен бриз. Височина на вълните 1 метър. Вълните все още са малки, но вече стават дълги. Белите зайчета от пяна вече се появяват твърде често на много места.

Сила на Вятъра 5 бала: Свеж бриз. Височина на вълните 2 метра. Вълните още не са много големи, но приемат изразена дълга форма. Навсякъде се появяват бели пенести гребени. В отделни случаи има разпенена вода и пръски.

Сила на вятъра 6 бала: Остър вятър. Височина на вълните 3 метра. Започват да се образуват големи вълни. Белите пенести гребени заемат значителна площ. Може да се види разпенена вода и пръски.

Сила на вятъра 7 бала: Силен вятър. Височина на вълните 4 метра. Вълните започват да растат на височина, морето става „на камари“. Пяната, която се появява при разбиването на гребените, ляга на ивици по посока на вятъра.

Сила на вятъра 8 бала: Много силен вятър. Височина на вълните 5,5 метра. Вълните вече са умерено високи и със значителна дължина. При разбиването на гребените започват да летят пръски. Пяната се наслагва в изразени ивици по посока на вятъра.

Сила на вятъра 9 бала: Буря. Височина на вълните 7 метра. Високи вълни. Пяната на широки, плътни ивици ляга по посока на вятъра. Навсякъде гребените на вълните се разсипват в пръски, които влошават видимостта. Започва така нареченият „грохот на морето".

Сила на вятъра 10 бала: Силна буря. Височина на вълните 9 метра. Много високи вълни с дълги разбиващи се гребени. Повърхността на морето е бяла от пяна. Вятърът я издухва на големи парцали. Грохотът на морето става тежък и на тласъци. Видимостта е нарушена от пръски.

Сила на Вятъра 11 бала: Жестока буря. Височина на вълните 11,5 метра. Изключително високи планини от вълни. Малките и средно големите кораби от време на време се скриват от погледа. Цялото море е покрито с дълги бели парцали от пяна, разположени по посока на вятъра. Навсякъде гребените на вълните се издухват в пръски. Видимостта е лоша.

Сила на Вятъра 12 бала: Ураган. Височина на вълните 14 метра и повече. Цялото море е покрито с ивици пяна, а въздухът е пълен с пяна и пръски. Видимостта е много лоша.

Характеристиката на видимите признаци от въздействието на вятъра върху морето, които разяснихме по снимките, се отнася до океаните и дълбоководните морета, защото плитководните басейни променят вълните. Например в Северно море те не могат да достигнат височина, с която сме свикнали в Атлантическия океан. Когато дълбочината на водата е по-малка, вълните съкращават своята дължина и стават no-стръмни. Освен това те започват силно да зависят от релефа на морското дъно.