През февруари 1967 г. в музея „Парк Бернет“ в Ню Йорк по време на един търг експертите имали възможност да видят уникална находка — златна верига, дълга 3,5 м, с окачена в края свирка във формата на дракон, кюлчета злато, златно разпятие и много монети. Съкровището било охранявано от един мъж на име Кип Вагнер. След завършването на търга Вагнер грижливо прибрал в портфейла си чек за 227 450 долара.

Съкровището е намерено лично от Вагнер, и то само на дълбочина 7 метра, под останките на един потънал кораб, на който не се знае дори името. Известно е, че корабът е бил въоръжен с 60 оръдия и е бил под командването на испанския адмирал, който през 1715 г. водел „Сребърната флота".

СъкровищетоКип Вагнер започнал издирванията си, след като случайно намерил в пясъка на един плаж във Флорида монета с испанския кралски герб. От любопитство прочел няколко труда върху морската история на Мексиканския залив и открил, че през лятото на 1715 г. една испанска флота била разпръсната и унищожена от много силен ураган край западните брегове на Флорида. Но къде? Западният бряг на Флорида се простира на стотици километри.

Класическите търсачи на съкровища веднага биха организирали експедиция в околностите на мястото, където е намерена сребърната монета. Кип Вагнер обаче по силата на неписания закон на търсачите на съкровища с научен подход се въздържал. Според него един „библиотечен вълк“ понякога струва повече от един морски вълк. Срещу бруталните методи на капитаните от рода на Уилиам Кид той противопоставил техниката на Шерлок Холмс: проучил най-внимателно пристанищните архиви в Мексико и Карибския архипелаг. По този начин успял да открие един бордов дневник от 1722 г„ писан от подчинен на лорд Арчибалд Хамилтън — британски губернатор на Ямайка. Привидно дневникът нямал връзка с проблемите, които вълнували Кип Вагнер. Текстът описвал образно битките между английските и испанските пирати, които се опитвали да извлекат товарите от потъналите край Флорида кораби.

Тогава проучванията на Вагнер се насочили към последните архиви на Западна Индия (Америка), едни от най-богатите в света с данни от испано-американската история. След упорити и продължителни проучвания му попаднала кратка бележка от английския картограф Бернард Романс, който поставил пред една точка на своята карта на източното крайбрежие на Флорида следния текст: „Срещу този бряг загина адмирал-комендантът на „Сребърната флота“, 1715 г."

По картата на Романс Кип Вагнер успял да определи мястото — Себастиан Крийк, където се влива и река Индиана. Бележката от картата казва решителната си дума. Вагнер вече знаел, че адмиралите, командващи така наречените „сребърни флоти", издигали флага си на кораба, който носел най-много богатства. Ако испанският адмирал е намерил смъртта си пред Себастиан Крийк, именно там би следвало да са и останките на неговия галеон и съкровищата.

imagesvlvjffizМакар че при първите спущания под водата Вагнер намерил много сребърни монети, все още останки от кораб не били открити. Тогава напрегнал въображението си и пресъздал мислено картината на бурята. По този бряг на Флорида морето покрива само с няколко метра пясъчното дъно. Вагнер си представил разпръснатите галеони, тласкани в различни посоки от чудовищното вълнение. При тези условия логично е да се мисли, че флагманският кораб е заседнал далеч от сушата. От друга страна, такива бури се повтарят от 250 години и вдиганите от тях грамадни вълни вероятно са разбили корабите.

Кип Вагнер се върнал към дневника на лорд Хамилтън. Този път намерил записано, че след катастрофата испанците организирали на това място аварийно-спасителна служба, укрепена на брега, която по-късно била нападната от английски пирати на служба при губернатора на Ямайка.

Лагерът не можел да бъде далеч от мястото на катастрофата. Трябва да се провери дали не са останали следи, затрупани от пясъка, които да потвърдят съществуването на базата — разсъждавал Вагнер.

Завладян от новата идея, Вагнер взел назаем 15 долара, купил един обикновен металотърсач и започнал издирванията си по плажната ивица. Към възможните следи от бреговия лагер за 250 години вълнението сигурно е изхвърлило и метални части от корабите, а според Вагнер това е достатъчно да го насочи към търсеното място.

С помощта на металотърсача той успява последователно да открие куршуми от мускети, парчета от ризници, два ножа и една сабя. Четиридесет и осем часа по-късно, точно срещу мястото, където намерил ножовете, Вагнер излязъл от морето с първите златни монети. Архитект по специалност, той нямал представа как изглежда потънал галеон. Всъщност плувайки с маска по повърхността на водата, той се намирал точно над тези останки, които продължавал да търси. От стария галеон се подавали само малки сиви и черни парчета, описващи тъмна елипса върху светлото пясъчно дъно. Под тази елипса, под споените вече баластни камъни, под тънкия пласт от чакъл, между корабните оръдия, оръжия и медни съдове се запазили монети, скъпоценности и златни кюлчета на стойност 1 000 000 долара.

СъкровищетоКато проучвал архивите на Западна Индия, Кип Вагнер се натъкнал на списъци на товарите на тези кораби. В тях фигурирали и копринени платове, произведения на изкуството и фин китайски порцелан. И наистина леководолазите от организираната от Вагнер група успели да извлекат между домашните съдове и скъпоценностите и напълно запазени различни фини порцеланови изделия.

Доброто познаване на историята и използването на научни методи и нови технически средства са ключът за успехите в последно време при откриването на изчезнали съкровища.

От само себе си се разбира, че резултатите при подобни експедиции до голяма степен зависят от количеството на използваните средства. И все пак екипът на Кусто не намери нищо в езерото Титикака, макар че разполагаше с апаратура. Логично е да предполагаме че съкровището на инките е покрито с пласт от тиня, достигащ над 10 метра. При такива случаи издирванията са невъзможни, и то поради липсата на по-точни уреди.

И обратно. Извънредно богати корабни останки са открити на съвсем малки дълбочини — от 5 до 12 метра, достъпни и за леководолази със слаба квалификация. В такъв случай към класическите съоръжения трябва да се прибавят стотина метра обикновено въже или найлонова лента, с помощта на които дъното се разделя на сектори, които се проучват последователно. Не трябва да се забравят маркерите, една плочица с обикновен молив за водене на бележки под водата и един добър подводен фенер.

При обследването на големи райони са необходими много повече съоръжения, особено ако дълбочината е голяма и ограничава автономността и времето за потапяне на леководолазите. В такива случаи се налага да се прибягва до помощта на магнитометрията. Този метод позволява да се откриват предмети, които създават смущения в земното магнитно поле. Такива са железните предмети. С чувствителен магнитометър се откриват веднага магнитните аномалии от корабни оръдия, гюлета, огнестрелни оръжия, метални парчета и др. Получените данни се отчитат от регистриращата апаратура на борда на кораба. Особенно добри резултати се постигат при работа с протонен магнитометър, който се влачи над дъното със скорост 4—S метра, като описва успоредни линии на разстояние десетина метра една от друга.

По-голямата част от търсачите на съкровища си остават твърде суеверни и все още се обръщат за помощ към „небесните сили", те все повече се доверяват на библиотечните специалисти и на протонния магнитометър.

В дългия списък на корабните останки, криещи повече или по-малко съкровища, се очертават четири, които поразяват със своя обем и стойност.

pirateship— Бахамски острови, 1966 г. Съкровището на Лукайа. Историческите изследвания са проведени от Смитсоновия институт във Вашингтон. Останки от холандската фрегата „Ван Линден“ (1628 г.) на бившия каторжник Пит Хейн, впоследствие адмирал на холандската западноиндийска компания. Стойността на наваденото съкровище е 1 800 000 долара.

— Нова Зеландия, 1967 г. Съкровището от Острова на тримата крале. Исторически изследвания на Уот Док и Келвин Тарлтън. Останки от кораба „Еленгамит“ (1902 г.), открити на 50 метра дълбочина. Извадени са сребърни и златни монети на стойност 42 000 долара.

— Англия, 1968 г. Съкровището на островите Сили. Останки от кораба „Асосиейшън“ с 90 оръдия, потънал през октомври 1707 г. Извънредно трудна операция. Останките са намерени на 18 километра от брега в зона със силни течения. Стойността на извадените монети е около 250 000 долара.

Великолепен златен кръст с изумруди и монети с голяма стойност са извадени от потъналия край Бохемските острови испански гaлеон „Сан Хосе".
— Ирландия, 1967—1968 г. Съкровището от „Хирона“ — испанска галеаса от Непобедимата армада. Потънала на 28 октомври 1588 г. Извънредно богата сбирка на фини скъпоценности, кръстове, златни и сребърни монети, оръжия, домакински съдове и сребърни предмети. Останките са открити в постоянно развълнувана и студена вода на дълбочина само 8—12 м.

Ясно е, че търсенията на потънали кораби и изчезнали съкровища ще продължават и в бъдеще с повече сили и с още по-нови технически средства. Не бива обаче да забравяме, че водите на моретата и океаните крият несметни други съкровища — минерали, нефт, благородни метали, — които са неизчерпаемото богатство на нашата планета. Тях трябва да открием и предоставим на човечеството. Това вече ще бъде „големият удар“ на бъдещия изследовател на подводния свят.

Автор: Георги Христов; Фар75