ПИРАТСКИ КОДЕКС

Извън бездарната игра на гримирания с очна линия Джони Деп и споменаването на действителни исторически имена филма засяга и една не много известна тема, която заслужава внимание – пиратския кодекс.

В Златния век на пиратството (1650-1728) се наблюдава едно странно по своя характер явления – приемане на сравнително демократични правили за поведение, разпределение на приходи, компенсация на пострадалите, статут, вербуване и наказания. Имало само един малък проблем - тези правила били измислени от безмилостни, организирани крадци и убийци.

От зората на корабоплаването капитаните на корабите уговаряли правилата при плаване с екипажите си с „честно ръкостискане“. С откриването на Новия свят корабите на различните страни освен шарката, конете и барута пренесли в новите земи и собственото си държавно право.

В епохата на буканиерите (1650-1680), когато главно английски и френски кораби, базирани в Ямайка и Тортуга нападали испанските в Карибско море се развило и правото, което капитаните определяли на борда на своите кораби. Понеже били в ситуацията „Цар далеко, Бог високо“ и собственото им законодателство било неприложимо, а постоянната нужда от хора притискала буканиерите да вербуват всеки, който им падне. Да, обаче когато събереш хора от най-различни етноси и националности без морал, скрупули и милост трябва да измислиш нови правила, които да удовлетворяват всички. Така буканиерите започнали да пишат собствени правила за дисциплина, разпределение на плячката и наказания, които пък еволюирали в пиратски кодекси или както били по-известни – Ямайска дисциплина.

Правилата (кодекса) били писани на хартия, всеки член от екипажа дописвал името си отдолу и полагал тържествена клетва. Подобно на нашите хайдути пиратите се заклевали над кръстосани пищови или саби, след което ставали пълноправни членове на екипажа – с право от плячката, с право на компенсация при нараняване, право да бъдат обесени ако бъдат заловени от властите и др. Кодексът се закачал на видно място, най-често на вратата на капитанската каюта.

Макар всеки кораб да имал собствени правила, в основата си били еднакви и се повтаряли почти на всички кораби. Често при нападение пиратите отвличали дърводелци и навигатори от другите кораби, понеже в открито море стрували теглото си в злато. Отправяли им оферта, на която не можели да откажат и ги записвали в пиратския кодекс. Някои обаче постигали договорка с екипажите да не бъдат вписвани, но да вършат каквото се иска от тях, но без да се ползват от привилегиите на пълноправните членове. Това било с цел да опазят живота си при евентуално залавяне на пиратския кораб.

Когато пиратски кораб бивал заловен всички вписани имена в кодекса се считали пирати и се наказвали със смърт. Ако обаче името на човека не фигурирало в Ямайската дисциплина, то се смятало, че не е пират, а затворник. По тази проста като смъртта причина, когато станело напечено капитана хвърлял кодекса в морето. По същата причина били заловени и много малко истински пиратски кодекса, но някои са оцелели и до днес и може да видим част от правилата.

На 22 февруари 1722г. бил убит пиратския капитан Бартоломю Робъртс, бил заловен и пиратския му кодекс, който определял 11 прости правила.

(1) Всеки член има право на глас в делата на кораба; има еднакво право над провизиите и алкохола и може да ги използва, когато си поиска, освен ако недостигът (не е нещо необичайно сред тях) налага.

(2) При разпределение на плячката се спазва ред по списък. Ако някой открадне дори и монета от общата плячка се наказва с изоставяне на самотен остров (виновникът се изоставял на малък необитаем остров с бутилка ром и зареден пистолет ако реши да сложи край на живота си). Ако кражбата е от друг член на екипажа, наказанието е отрязване на ухо или нос и пак изоставяне на самотен остров.

(3) Игри на зарове и карти за пари не са позволени на борда.

(4) Всички светлини на борда се гасят в осем часа; ако на някой му се пие след това време е свободен да продължи на палубата без светлина.

(5) Оръжията на борда трябва да са винаги почистени и заредени.

(6) Не се допускат момчета или жени на борда; ако някой качи дегизирана жена или момче на борда или съблазни друг член (тука става дума за педерастки работи) се наказва със смърт.

(7) Дезертьорството по време на битка се наказва със смърт или изоставяне на остров.

(8) Без кавги и бой между членовете на екипажа на борда на кораба; неразбирателствата се разрешават на брега с меч или пистолет под надзора на капитана или главния кормчия;

(9) Забранява се напускането на членовете на екипажа, докато не спечели 1000 паунда; ако по време на служба някой загуби крайник или осакатее получава 800 долара от публичните средства (пиратите са имали нещо като обща здравна каса), при по-малки наранявания компенсацията е съразмерна

(10) Капитанът и главния кормчия получават по два дяла; капитанът, боцмана и мичмана при оръдията получават дял и половина; останалите офицери дял и четвърт

(11) Музикантите почиват в събота; останалите дни и нощи без привилегии.

Отделно при гласуване на членовете на екипажа относно въпросите, които касаят кораба капитанът винаги се съобразявал с мнозинството под опасността от бунт. Негово лично решение било единствено определянето на целите и посоката на плаване, като разбира се носел отговорност за неуспешните рейдове. Вписаните членове участвали и в преки избори за определяне на офицерите на борда.

Правилата превърнали сбирщината от бандити във високоорганизирани престъпници … които нямат нищо общо с гримираните лигльовци от „Карибски пирати“.